Укрепване на изкопи е важна част от строителните дейности, касаещи освен качеството на строежа и сигурността на работниците. Неукрепените строителни изкопи представляват потенциална опасност за работещите в тях. Да пропаднеш, да паднеш в строителен изкоп е толкова драматично, колкото да попаднеш под лавина! Поради това всички строителни изкопи и ями трябва задължително да се укрепят качествено.
По принцип, в един изкоп може спокойно да се работи до дълбочина от 1,25 м без защитни мерки. При отвесни стени на изкопа, в горната част трябва да се направи допълнителен наклон от 45˚ за 0,50 м.. Така общата дълбочина на изкопа ще се получи 1,75 м. Всички други изкопи с по-големи дълбочини, трябва да се обезопасяват с укрепващи системи.
Укрепителни системи
Укрепването на основите на сградата е придобило голямо значение за безопасността на изграждане както на самите така и на прилежащите сгради. Необходимостта от извършване на този тип работа е поради факта, че се увеличава броят на нови сгради и конструкции в близост до съществуващите сгради.
Съществуват различни методи за укрепване на изкопи при съвременното строителство. В случай, че изкопът не е много дълбок и няма почвена вода, може да не се прави укрепване. В тези случаи е достатъчно устойчивостта на откосите срещу свличане да бъде осигурена. В други случаи, когато изкопът е дълбок или в близост има съществуващи сгради, изкопите трябва да се осигурят срещу срутване. С укрепването на изкопа се поема натоварването от земен и хидростатичен натиск.
Дървено, дъсчено укрепване
Този вид укрепване на изкопа се прилага в случаите, когато няма почвена вода или количеството ѝ е малко. По този начин могат бъдат укрепявани широки изкопи с дълбочина до четири метра и траншейни изкопи с по-голяма дълбочина – до осем метра. Укрепването се състои от дъсчена обшивка, вертикални стойки и укрепващи разпонки. Дъсчената обшивка се оразмерява за активен земен натиск, като се разглежда като греда на две опoри. Стойките се разглеждат като подпрени в основата и разпонките и поемат реакцията от обшивката. Разпонките се изчисляват на натиск.
Шпунтово укрепване
При наличие на голямо количество води не може да се използва дървено укрепяване. Тогава се изпълнява шпунтово укрепване на изкопа. Шпунтовото укрепване е водоплътно. Състои се от непрекъсната редица вертикално забити в почвата дървени талпи, стоманобетонни или стоманени профили, плътно прилепнали. Могат да се монтират и като плътна стена в специално изкопани за целта шлицове. Основното предназначение на шпунтовото укрепване е да не пропуска вода в изкопа. Вариантите на изпълнение на шпунтовите стени са като конзолни, които не са анкерирани, и подпрени, като за целта подпирането им се осъществява посредством анкерни устройства – анкерни стени и плочи, инжекционни анкери, анкерни пилоти и други. В зависимост от височината на стената, анкерирането може да се извърши на няколко места. Стоманобетонните шпунтови стени могат да се използват и като носещи конструктивни елементи на сградата.
Шлицови стени
Шлицовите стени са изградени от излети един до друг в почвата стоманобетонни шлицови елементи. Изпълняват носещи, укрепителни и противофилтрационни функции. Най-често се използват за укрепване на изкопи в градски условия. Чрез анкерно укрепление или чрез земното съпротивление в долната част, шлицовите стени предават натоварването от земния и водния натиск в земята, като за тази цел шлицовите стени се вкопават в предварително направен изкоп с водещи бордюри. При шлицоването се вкарва суспензия, която укрепва почвата, упражнявайки хидравлично налягане.
Укрепването се състои от набиване на анкери в почвата, с което се увеличава якостта ѝ на срязване и се ограничават разместванията. При набиване на анкерите в основата чрез триене в повърхностите, се създават устойчиви сили на опън.
Пилотно укрепване
Пилотното укрепване е сред често прилаганите методи, особено, когато строителството се извършва в почви с нарушени механични показатели или при строителство на конструкции над или във вода. Пилотно укрепване може да се извърши и при строителство на сгради с голяма близост, когато няма възможност за направа на достатъчно устойчиво скосяване. В този случай с пилоти се укрепва вертикалната стена на изкопа. Също, когато няма възможност за направа на дълбок изкоп, се изпълнява пилотно фундиране, като целта е навлизане на пилотите на необходима дълбочина до достигане на здрави почви.
В статията са използвани данни от Уикипедия